Краткият протест на Софийския университет „Св. Климент Охридски" в деня на светите братя Кирил и Методий, 11 май, не впечатли особено управляващите. „Нека им чуе гласа народът", лаконично коментира случката премиерът Бойко Борисов, уточнявайки, че в година на криза „всички трябва да си стегнем коланите". фактът, че финансовото затягане изкара на улицата ръководството на най-голямото висше училище у нас, заедно с представители на Съвета на ректорите, на научната общност и синдикатите, обаче изобщо не е за подценяване. Показното недоволство винаги е успявало да притисне властта до стената и в случая дава много важен сигнал - че българското образование не е готово и няма да се съгласи да функционира на

санитарния минимум

Причината за назряващия конфликт между университетите и държавата е решението на Министерския съвет да се ореже тазгодишната субсидия за висше образование с 10 процента, финансовата секира е част от антикризисните мерки на кабинета, но проблемът е, че се стоварва върху сектора близо месец след като бяха оптимизирани публичните разходи с други 10 на сто. Така парите за висшите училища през 2010-а на практика ще намалеят с 20%, което в реално изражение се равнява на малко над 73 млн. лева. Университетите започнаха годината с общо 384.5 млн. лв. държавна помощ, но след „затягането на коланите" вече ще разполагат с 311.5 млн. лева. Издръжката на един студент пък ще се стопи от първоначалните 962 лв. на около 780 лв., с тази подробност, че висшите училища не са получавали толкова ниска сума от 2007-а. „При такова финансиране единственото, което можем да правим, е да изплащаме заплатите. За тях в УНСС отиват 70-75% от общия бюджет, но и останалите университети са в сходно положение", заяви ръководителят на икономическия ВУЗ и председател на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов. По думите му „вдигането на таксите за обучение е последното нещо, към което ще се прибегне" в подобна ситуация, само че липсата на средства няма как да не се отрази на учебния процес. Студентите се опасяват, че ще загубят част от стипендиите си, а преподавателите - че ще останат без средства дори за размножаване на изпитните тестове.
Почти аналогично е положението в Българската академия на науките. След орязване на субсидията за наука организацията ще получи едва около 67 млн. лв. за 2010-а, вместо гласуваните в държавния бюджет 84.7 млн. лева. „Сумата е много под разходите ни за фонд „Работна заплата", оплака се председателят на академията акад. Никола Съботинов. За да се справи финансово, той възнамерява да продължи съкращенията и да преустанови новите назначения
„В момента сме спрели наемането на млади учени. Знаете, че в началото на годината пенсионирахме около 500 души и искахме да запълним техните места с амбициозни младежи. До момента сме назначили около 150, но прекратихме приема", разказа акад. Съботинов. На този етап ректорите и ръководителите на научни институти уверяват, че няма да пипат парите за възнаграждения, а ще режат предимно административни разходи, но не обещават, че в бъдеще няма да се наложи да посегнат и на заплатите. „Подобни съкращения наказват работещите и можещите. Подобава на българската Алма матер да вдигне глас, защото университетът е призван да утвърждава независимостта като състояние на духа. В условия на криза образованието и науката трябва да са приоритет, каквато е посоката на Европа за 2020 г.", призова ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев и настоя държавата да поеме отговорността към бъдещото поколение, което след 15 години ще води не само България, но и ще е сред водачите на Европа.
Призивите на академичната общност не трогнаха премиера Борисов и просветния министър Сергей Игнатов. „Не е нормално университетът, който има най-много пари от всички и през годините е бил приоритетно финансиран,изведнъж да обявява протест и да твърди, че поради политиката на правителството е доведен едва ли не до колапс", възмути се от неприличното поведение на Алма матер министър Игнатов. Бойко Борисов също размаха пръст на протестиращите и ги попита къде са били, когато бившето правителство е предпочело да даде повече пари за пенсии, вместо за образование и наука. „Щом са такива специалисти и експерти трябваше да излязат и да кажат: Извинете, но откъде ще дойдат тези пари в условията на криза?
Моите уважения към всички, но тази година ще е трудна, ще издържим и догодина всичко ще си дойде на мястото" бяха думите на министър-председателя. Опонира му единствено президентът Георги Първанов, според когото, ако България иска да развива образованието като приоритет, е необходимо да подходи по-гъвкаво и да не прилага един и същи аршин към него и другите сектори на живота.
Упреците са категорично доказателство, че управляващите няма да направят компромис в името на просветата, което съвсем не обезсърчава академичната общност. След символичния протест синдикатите и ректорите дадоха началото на подписка, в която включиха конкретни искания. Първото е образованието да се превърне в реален държавен приоритет, като се увеличат средствата за наука и издръжката на студентите и докторантите. Учените настояват също така средствата, които се отнемат от субсидията им в момента, да им бъдат изплатени в края на календарната година, ако хазната отчете икономии. Третото искане е да се създаде нова методика за финансиране на висшето образование. „В момента средствата се дават на калпак, без значение дали студентът се обучава в реномиран университет, или не. По-добрите висши училища би трябвало да получават повече пари за качеството, което предлагат, а това може лесно да се пресметне, като се създаде рейтинг на университетите в страната и субсидиите им се съобразяват с него или с акреди-тационната им оценка", предлага проф. Борислав Борисов.
Висшите училища настояват да получат и правото да регистрират търговски дружества, чрез които да продават своята интелектуална собственост. „Нищо не пречи един университет, който има капацитет, да изготвя финансови анализи, да консултира бизнеса или да му помага при съставянето на проекти, като получава срещу това пари", убеден е ректорът на Университета за национално и световно стопанство. Другият вариант, който може да спаси ВУЗ-овете от

безпаричието, е връщането на платеното обучение

За целта Съветът на ректорите ще настоява за бърза промяна в Закона за висшето образование, която да позволи приемането на платени студенти. „В противен случай няма да издържим на намаления бюджет", твърди проф. Иван Илчев. Идеята обаче не се харесва на експертите в просветното ведомство. Според тях висшите училища и сега получават немалко пари - веднъж под формата на субсидия и втори път като студентска такса за обучение. През последната година дори не успяват да изпълнят капацитета си за прием, а в същото време недоволстват, че нямат ресурс, изтъкват от администрацията. От своя страна министър Игнатов смята, че връщането на платеното обучение по време на криза ще демотивира студентите и ще ги откаже от следването. „Мога да отговоря с усмивка на това искане по простата причина, че следващите години висшите училища много трудно ще изпълнят дори държавната поръчка поради липса на млади хора. Така че това е една мечта - тя е хубава, но трябва да се съобрази с реалността", категоричен бе ресорният министър.
Истината е, че дебатите по темата едва ли ще спрат дотук. Управляващите вече показаха, че не са особено последователни в намеренията си и харесват подхода „днес едно, утре - друго". Затова, преди да се претеглят всички „за" и „против" орязването на парите за образование, не бива да очакваме окончателното решение на правителството. А дотогава академичната общност ще се възползва от всички възможности да заяви позициите си и да се опита да повлияе на властта. Протестите продължават на 19 май, когато Българската академия на науките ще поведе на шествие професорите и доцентите от всички свои институти.


Проф. Борислав Борисов остава председател на Съвета на ректорите
На редовното си заседание в началото на седмицата Съветът на ректорите преизбра проф. Борислав Борисов за свой председател с 41 гласа „за", три „против" и двама въздържали се. Съветът прие и отчет за дейността си през последните две години и четири месеца.
В периода януари 2008 - април 2010-а ректорите са се вълнували основно от наложените финансови санкции на университетите, приемането на национална стратегия за развитие на научните изследвания, проекта на нов закон за научните степени и научните звания, развитието на концепцията за нов закон за развитие на академичния състав и др. По думите на проф. Борисов обаче основният проблем на съсловието е статутът на съвета, който не успява да изразява общата му воля, защото продължава да функционира като сдружение с идеална цел, без да е разписан Законът за висшето образование. „Ние не сме дори сдружение на работодателите във висшето образование, макар да сме точно такива", коментира Борислав Борисов. По думите му това ще се промени, когато органът получи регламентирани функции, права и задължения, дадени по силата на закона.

Източник:  в. Банкеръ
15-05-2010